Бебешки пубертет

На  около две годишна възраст (при някои деца малко по-рано, при други малко по-късно) детето преживява преход от бебешка към детска възраст, известен като бебешки пубертет или първи пубертет. Това е период, който поставя родителите пред сериозни изпитания, тъй като до вчера сговорчивото им и послушно бебе изведнъж обявява бойкот и спира да се подчинява без значение какво искате от него. Изведнъж сякаш пред вас стои съвсем друго дете – непокорно и бунтарски настроено. Лесно ще разпознаете този период, когато каквото и да попитате детето, отговорът неминуемо е гръмко и безапелационно „Не!”

На тази възраст детето все още не е склонно да общува истински със себеподобните си и се нуждае от майка си, но непрестанно подлага нервите й на изпитание. Детето е упорито и непреклонно. Изисква желанията му да бъдат задоволявани на минутата. Не прави компромиси. Не обича да дели онова, което смята за свое. Зле приема промяната. Яростно протестира, ако решите да изберете нов маршрут към градината, различен от добре познатия или ако пропуснете или промените някоя думичка от добре позната детска приказка. Детето сякаш усеща, че самото то се променя и за да не загуби почва под краката си яростно се е вкопчило в спазването на всички установени рутинни дейности в ежедневието. Това е възрастта на ритуалите, когато детето настоява да се храни на точно определен стол, от точно определена чиния и да яде всеки ден едно и също, да се спазва точно определен ритуал на лягане и приспиване, да се четат точно определени книжки и т.н.

Детето изведнъж става тиранично. Обича да заповядва. Държи се като малък цар, като господар на къщата. Постоянно иска нещо и често мени настроенията си. Иска плодов сок, но когато му го дадете в стъклена чаша, я блъска и иска порцеланова. Като го сипете в порцеланова, отново отказва да пие и настоява за стъклена чаша. Ако спрете да му обръщате внимание и да му играете по свирката изпада в истерична криза, ако решите да му угаждате пък, може да ви разиграва с часове и все да бъде недоволно, каквото и да правите. Много родители изпадат в невъзможност да се справят с децата си в тази възраст и често си изпускат нервите, а това определено не е доброто решение. След като опишем характерните проявления през възрастта на първия пубертет ще изброим техники за справяне с нежеланото поведение в този период.

Във възрастта на бебешкия пубертет се проявява и още едно много силно явление – детето демонстрира силно желание за самостоятелност. Настоява само да се облича и само да връзва обувките си. Дори, когато не може да се справи само, детето упорито отказва помощта ви и упорито опитва да се справи само. А когато вижда, че не може да се справи избухва в сълзи или се гневи и дори може да ви обвини, че не сте му помогнали.

Този период е време на силни изблици и напрежения, на чести смени на настроението, на всякакви крайности. Детето е раздиряно от колебания. Често не може да направи и най-прост избор и се гневи на всичко и всички. Постоянно се редуват „Искам това!” и „Не искам това!”. Дори прост избор като това иска ли да пие вода може да доведе до истинска истерична криза, породена от нерешителност.

Детето ви сега открива своята индивидуалност. Новороденото не съзнава „аз”-а си. То не осъзнава, че не нещо отделно от всичко друго, което го заобикаля. През стадия, за който говорим, вашето дете за първи път придобива истинско чувство за уникалната си личност. И едно от нещата, които задължително трябва да направи, за да придобие своето чувство за самоличност е да се разграничи и противопостави на родителите си. Единственият начин, по който може да направи това е като възприеме отрицателно поведение. За да определи какво представлява и какво иска, детето първо трябва да осъзнае и заяви, че вече не е едно цяло с Вас и не иска това, което искате вие. То трябва да се отдели от Вас, за да бъде себе си.

За това колкото и да ви ядосва поведението на детето ви в този период не забравяйте защо се държи така и бъдете благосклонни. Не затруднявайте допълнително този така или иначе труден период, през който то задължително трябва да премине, за да стане след време самостоятелен индивид. Много родители проявяват твърдост и с помощта на силата не допускат децата им да проявяват своеволия и капризи. Ако се изкушите да постъпите така запомнете, че това ваше поведение помага на Вас, за да имате спокойствие вкъщи, но вреди силно на детето ви. Помислете кое е по-важното – да имате примерно и послушно двегодишно дете или да стиснете зъби и философски да приемете неприемливото поведение за една година, но пък да имате син или дъщеря след време, който умее да прави избор и да отстоява решенията си, който е наясно със себе си и с това какво иска от живота? Нима бъдещето на децата ни не е по-важно от послушанието в детска възраст? Информирайте се подробно за това какво се случва с детето ви през този период от живота му – какво да очаквате и защо.

Как да се държим с малкия бунтар?

Детето ви често ще възкликва „Не ми помагай, аз сам!”, след което като види, че не може да се справи само ще ви се сърди, че не сте му помогнали. Няма да ви слуша, когато му кажете да не се катери, защото ще падне, но след това като действително падне ще се ядоса на вас, за това, че не сте се намесили. Каквото и да правите ще бъдете виновни. Ще ставате свидетели на чести капризи, тръшкане и дори остри нервни кризи. Запазете спокойствие и спокойно и нежно общувайте с детето си. Не му казвайте: „Нали ти казах!” или „Щом не ме слушаш, виждаш ли какво става!” – Детето има нужда да се научи да се справя само, защото ако сега задушите порива му към самостоятелност има опасност то да ви повярва, че наистина не е способно да се справя само и само да решава и ще придобие ниска самооценка, която цял живот ще се обажда в решаващи моменти и ще му пречи да постига успехи в живота си.

Веднъж щом преходът от бебешка към детска възраст бъде осъществен, отново ще можете да се радвате на спокойно, сговорчиво и усмихнато дете. Нужно е само търпение, уважение към малката личност и много обич, за да стане този преход колкото може по-бързо и безболезнено. Всяка проява на силен родителски авторитет, сила и власт само ще влоши нещата. Външно може да ви се струва, че всичко е наред, но в последствие, ще се чудите защо за разлика от връстниците си детето ви се държи като бебе и се е хванало за полата ви, неспособно да взема решения и да ги отстоява – ако дадете на детето си свобода и подкрепа да изживее прехода си от бебе към дете на две години, това няма да се случи. Ако обаче потушите бунта на малкия тинейджър още в зародиш, не се чудете след време защо детето ви е не способно да се справя само с живота.

 

Fatal error: Uncaught Exception: 12: REST API is deprecated for versions v2.1 and higher (12) thrown in /home/novoyfaw/public_html/blog/wp-content/plugins/seo-facebook-comments/facebook/base_facebook.php on line 1273